ЗА КОЛЕДА И ПАРЧЕНЦАТА ДУША СЪС СИЛВИЯ ПЕТКОВА

Тя е сред любимите ми български актриси и много отдавна искам да направя интервю с нея. Странно е, че когато някой е доста известен, по презумция мислим, че той е с вирнат нос и твърде недостъпен. На мен работата ми в българска медия ме срещна с не един и двама известни хора и най-странното беше, че най-разпознаваемите от тях бяха най-земни и супер приятна компания.

Спомням си събитието, на което плахо се приближих до Силвия, която тогава си говореше с Гери Турийска (четяха приказки, разбира се) и им разказах за блога и как искам да направя отдавна нещо с тях. И, разбира се, да ме четат на „Кутия“-та. Последното не стана, де, но продължава да ми е цел през 2021-ва година, хихи.

Ще ви издам и една тайна, която не съм казвала на Силвия – гледала съм я в продукции още от студентските й години и мога да ви уверя, че от ден 1 играе божествено. Това е като с всеки вид творчество – не се учи, или го имаш таланта, или не.

Трите думи, които ме определят…
Ух, трудно ми е сама да се определя 🙂
Може би наивна, отдадена, контол фрийк

Най-любимита ми роля от всички е…
Всичките си роли обичам по равно. Във всяка съм оставила парчета от сърцето си. Може би най-силно ме е разтрисала ролята на Кити в “Съгласие” (Театър София)

И защо?
Защото е много интересна историята в тази пиеса. Ситуациите са много съвременни и истинни и на всяко представление изживявам силно и наистина задачите си като актриса.

Какво е усещането да влизаш в образ?
Не се бях замисляла за това. Хубаво е за всеки актьор да има повече роли. Това значи, че е успешен. Работата ни е в това – да влизаме от роля в роля и по-скоро е нещо съвсем нормално за нас.

Като малка исках да стана…
Археолог

Най-забавната ми коледна история …
Сигурна съм, че тя е била като съм била малка, но за жалост не помня когато е идвал Дядо Коледа при мен. Иначе ние сме традиционалисти и общо взето всяка година си имаме едни и същи ритуали. От миналата година става по-различно и забавно, защото започнахме да изненадваме нашите деца с появата на Дядо Коледа, а техните реакции са изключителни. Миналата година наш приятел се преоблече, всяко семейство си каза върху кои калпазански прояви на детето да се акцентира и чак тогава да се даде подаръка. Малките бяха във възторг и с глътната граматика 🙂 Чак като си тръгна, много изумени дойдоха при нас да ни кажат, че той наистина знае дали децата слушат и че за идната година ще се поправят… е не успяха съвсем. Но след няколко дни пак ще се срещнат с добрия старец и ще се сетят 😉


Най-големият подарък за мен е…
Редките мигове, когато изпитвам удовлетворение -дали от добре свършена работа, от успех като майка, съпруга или приятел.

Най-откаченият подарък, който някога съм правила/получавала е…
Доста са откачените, които съм правила. Получавала съм и не малко, но ще си ги запазя за себе си 🙂

Кое ти доставя най-голямо удоволстиве – театърът, киното или сериалите?
Не мога да ги разделя. Еднакво силно е усещането, което ми дават и трите.

Ако имаше театрална постановка/филм/сериал за живота ми, щеше да се казва…
“Поредното недоразумение със Силвия Петкова”

Постоянно попадам в ситуации, в които съм разбрана погрешно и често се налага да влизам в обяснителен режим – какво съм се опитала да кажа.

Мили Дядо Коледа, тази година искам да ми донесеш…
Още Усмивки, Заедност, Хармония, много Обич и разбира се Здраве.

Моята Коледа ухае на …
Обикновено на портокали набоцкани с карамфил или индийски миришещи пръчици, а ако се доближите до мен ще ви заухае на Премиер Жур на Нина Ричи или Каролина Херера CH.

Трите ми най-любими книги са…
“Стопанката на Господ” на Розмари ДеМео, “Джонатан Ливингстън Чайката” на Ричард Бах, “Кафка на плажа” на Харуки Мураками и още много, много други…

На читателите на Токче&Червило пожелавам…
Здраве, Спокойствие, Задужност, Кураж и Обич.