КОЛЕДНИ ПРИКАЗКИ С ДИНКО
Когато настъпи локдаунът, дали по съвест или защото стана „модерно“ всични започнаха да призовават да подкрепяме българското – български брандове, производство и т.н. Аз бих добавила и българските творци, по-специално писателите. Имаме толкова талантливи и млади хора, които често остават в сянка или не биват достатъчно оценени. Фен съм на творчеството на Динко, още преди да издаде първата си книга. Не знам дали съм ви го казвала, но преди години с него брейнстормвахме и измислихме името на блога – Токче&Червило. Вече съм имала едно интервю с него, което може да порчетете тук.
Сега, понеже сме на коледна тематика, чуйте повече за Динко, неговата коледна история, любимия му разказ и други любопитни неща.
А ако наистина искате да подкрепяте българското, съветвам ви тази Коледа да подарите емоция на близък човек с някоя, от книгите на Динко, които може да купите тук.
Трите думи, които ме определят…
Интелигентен аутсайдер с мечти.
Най-любимият ми разказ от всички, които съм писал е… И защо?
“Алени хоризонти“. Защото се получи изключително чаровен и сладникав, въпреки че това е неприсъщо за моите разкази, а обратът накрая е рязък и провокативен.
Всичко ли е фикция или включваш и преживяни случки в разказите си?
Каквото и да пише, авторът винаги описва себе си – собствените си разбирания, преживявания, предпочитания, морал или техните контрапуктове. Затова всеки разказ може да се тълкува като „преживяна фикция“, защото всяка една емоция или преживяване минават през мен преди да бъдат описани.
Като малък исках да стана…
Полицай. Казват още и че съм искал да бъда певец и ветеринар, но за това нямам спомени. Идеята да бъда полицай остана до 12 клас, дори кандидатствах в школата в Симеоново, но ме отхвърлиха, за което съм крайно благодарен.
Най-забавната ми коледна история …
Ще призная, че до 2-ри клас вярвах в Дядо Коледа и най-вълнуващото нещо (пък и най-забавно) бе чакането на белобрадия старец – да, наистина го чаках и дебнех кога ще дойде. Обикновено на Бъдни вечер се позвъняваше на вратата и когато отворех, там ме очакваше подарък. Доста красив спомен.
Най-големият подарък за мен е…
Ще избягам от баналните неща като „семеен уют“ и „здраве“ и ще заложа на нещо материално, сигурно защото рядко получавам подаръци. Хубав парфюм, желана книга или кутия с шоколади, плюс красива опаковка и много панделки. Приятно е да усетиш, че някой се е погрижил за това да си щастлив.
Най-откаченият подарък, който някога съм правил/получавал е…
Не знам дали попада в графата „откачен“, но когато бях на 21 едно (за щастие) бивше гадже ми подари количка с дистанционно, защото ѝ споделих, че това ми бе детска мечта. Разбира се, количката е потънала в забрава и от тогава не съм я докосвал…
Ако имаше книга за живота ми, тя щеше да се казва…
„Изкуството да се отказваш“. Подзаглавие: от хора и неща, които не те правят щастлив.
Мили Дядо Коледа, тази година искам да ми донесеш…
Противно на възгледите ми относно материалните неща и подаръците – любов!
Моята Коледа ухае на (тук любим парфюм)…
В момента на Grey Vetiver на Tom Ford. Вълшебен!
Трите ми най-любими книги са…
„Спасителят в ръжта“, „Мисли и забогатявай“ и „Нощна смяна“.
На читателите на Токче&Червило пожелавам…
Смело да се отдадат на любимите си неща.
