
КОЛЕДЕН „НЕЛЕПИЗЪМ“ СЪС СТАМЕНА
И така, скъпи приятели, стартирам си поредицата, която реших да крътя БЕСНА КОРЕДА. Велико, нали? Бесна не е като Весна Змиянац, а е защото е бясна, като люта и дива, а Кореда е, защото е нещо между Корона и Коледа. Навреметo, когато бях сдухан тийн гледах една сапунка – Ориндж Каунти- там имаше един момък, който празнуваше Коледа и Ханука и му викаше Коледока. Е, същата работа.
И така, да не се отплесваме супер много, представям ви една девойка със страхотното име Стамена. Тя мен тя е един-не-банален-блогър, защото е намерила баланса между красотата и изяществото на нейните снимки (и рисунки!) и кадърните и смислени caption-и.
Трите думи, които ме определят...
Мечтател, реалист и нелепист. Всъщност третото е следствие от комбинацията между първите две. Но си харесвам нелепостта.
Като малка исках да стана…
Толкова много неща. Балерина, лекар, дизайнер, чалга певица, която във видеата си свири на пиано и рисува, съдия. По едно време бях чула, че Ванга има някакво пророчество как България ще бъде оправена от жена и тогава дори исках да стана президент. И определено си личи, че като малка съм била предимно мечтател.
Най-забавната ми коледна история …
За това съм разказвала и в профила си. Но ще го разкажа отново. Като бях на 3 нашите бяха викнали в нас актьор, който да изиграе ролята на Дядо Коледа, но аз предварително бях намерила подаръците и вече имах съмнения относно истинността му. Когато той се появи на вратата ни, започна да хлопа с едно звънче. И това звънче подписа присъдата му. Защото то беше мое, тогава постоянно си играех с него и веднага го познах. Разкрих бързо измамата за съществуването на Дядо Коледа, но нищо не казах на никого. Чак след няколко години, през които нашите продължаваха да викат “Дядо Коледа” в нас им разкрих, че отдавна съм научила по звънчето, че не е истински. Така че тази история май доказва, че все пак от малка съм била и реалист.
Най-големият подарък за мен е…
Миговете на топлота както от близки, така и от непознати. Все повече се убеждавам, че този подарък може да дойде отвсякъде.
Най-откаченият подарък, който някога съм правила/получавала е…
Веднъж подарих роза на една приятелка без абсолютно никакъв повод и то след като ѝ се е обадих, че нещо се е случило и се нуждая от помощта й. Тя веднага откликна и вместо мен нуждаеща се от помощ, намери мен – поднасяща й роза. После прекарахме 5 минути в щастливо прегръщане. Мисля, че си беше доста лудо.
Ако имаш книга за живота ми, тя щеше да се казва…
Нелепизъм.
Кое е по-важно: снимката или кепшъна?
Доста труден въпрос. От гледна точка на платформата и начинът, по който работи – снимката. Но от моя гледна точка – трябва да са на едно ниво. И двете неща са плод на креативност, която аз лично имам нужда да освобождавам. Естествено понякога не ми се пише, друг път не ми се снима и има случаи, когато за силна снимка нямам силен текст. Или пък имам подготвен текст, а съм закъсала със снимките. Но и двете са еднакво важни за мен независимо от моментните ми състояния.
Мили Дядо Коледа, тази година искам да ми донесеш…
Вътрешен мир и спокойствие, но и новост и развитие. Не знам дали са съвместими, но ми се иска да вярвам.
Моята Коледа ухае на..
Парфюма на любимия човек.
Три козметични продукта, без които не мога…
Доста трудно да ги сведа до три, но ако става въпрос само за грим – червило, коректор, хайлайтър.
Трите ми най-любими книги са…
С книгите е още по-сложно, но да речем – “Ана Каренина”, “Балада за Георг Хених” и “Граф Монте Кристо”.
На читателите на Токче&Червило пожелавам…
Да поливат всеки ден доброто в себе си и да си отглеждат светлина. Като цяло на това ни учат и празниците, макар понякога да не го осъзнаваме.