Тази вечер беше от онези спонтанните. Наивните. Незабравимите.
Чувствали ли сте, че 24 часа могат да означават цяла вечност? Палитрата от емоции ме завладя повече от най-новата грим палитра на пазара, а аз обичам гримове. Но мразя гримирани. Мразя лъжци.
Източник: Pixabay
А ти беше точно от тях. От онези с добрите кафяви очи. От онези със сладките усмивки и с чувалчетата с празни обещания, пълни и големи като на Дядо Коледа. А от мен какво се очаква да направя? Да се усмихвам като дете на 25 декември, да посегна с пълни шепи към обещанията, да ми се живее, нооо…да се събудя на 25ти май, навън да е мрачно като ноември, а виното да има вкус на водка.
Източник: Pixabay
Не аз не си падам по свалячи. Но ти не си такъв, не. Ти си по-лош от просто сваляч. Ти искаш да ми хванеш сърцето като чудовище, да се влееш в изстрадалите ми от болка вени, за да правиш секс с мозъка ми, докато изпиваш очите ми. Ти знаеш, че ако беше просто сваляч, тези момичето с искрящите усмивки и щастливите очи нямаше да ти се вържат. Защото са умни момичета и разбират разликата между препускането за едно нощ и отдаването като от романтичен филм от 90-те. Знаят разликата между щастливия наивитет в очите, бръчките от щастие и онзи тъп безсмислен похот, който те обзема, когато знаеш, че ще е…онова явление на века, на който му казват one night stand. Че преживяването ще продължи 24 часа. Много по-хубаво е да мисли, че ще е повече, нали?
Горчи ми. Всичко ми горчи, дори сълзите не могат да стигнат от сърцето до очите ми. Нещо ги спира. Болката от разочарованието, от крилата, отрязани сякаш със скалпел. Но не като лекар, не, не нежно и умело, а тежко, продължително и мъчително. Като непохватно дете, кофти любовник, груб сваляч.
После жените сме си падали по идиоти. Не, не ни привлича идиотизмът. Привличат ни онези кафяви очи, които излъчват тоpлина, а всъщност после те кремират. Да, сърцето ти директно отива в моргата при тези другите сърца. Защото ти колекционираш сърца. На пещ. Пoдпрaвени със стръкче увехнали мечти.
Източник: Pixabay
Лъжата ти е хоби. А на нас ни е хоби да вярваме в чудеса. Все гоним чудото, а то все не идва. Маскира се на някой, който е 1,90, има трапчинки и знае как да те целуне. Сещате ли се? По онзи начин, по който те хваща за тила и те притиска. А прегръдките? Пo-сигурни и от там, където ще те пратят от закрила на свидетелите от тъп сюжет на долнопробен американски филм. Познато ли ви е? А разговорите до сутринта, в които бихте си казали майчиното мляко за една усмивка. Погледи – целувки – вечеря – цигари – секс, опиянение. Чувството да си черешка в мартини – накрая в теб има повече алкохол, отколкото в самия алкохол.
Източник: Pixabay
А на сутринта? Вчерашни дрехи, днешен срам. Лош дъх. И не, той не е лош, защото у тях нямаш четка за зъб. Лош е, защото боли от предателството, боли , защото се продаде за няколко лъжи. Боли, защото даде най-ценното си, и не, това не е тялото ти, това е вярата ти. В любовта, в чудото, в това, че ще бъдеш обичана.
Аз ли…аз искам да изтръгна сърцето си и да го дам за съхранение в някоя банка. Да ми го върнат, когато съм готова за него, когато ще мога да го пазя, а не само да се вслушвам в него, когато реши поредната глупост.
Източник: Pixabay
Какво ми каза ти последно? А, да, „забавлявай се и не го мисли“. Забавлението го оставям на теб, аз ще си задържа нелепата комбинация от мозък и чувства, познати като мой организъм. Той ще заздравее, както винаги го е правил. А горчилката все някога ще се превърне в шоколад нутела. Защото е тъпо да разрешиш на някой да ти вземе вярата. И, защото, макар и да е мрачен май, ще дойде и топла Коледа. Иначе за къде си?!
Блогът се „роди“ 28 юни 2017 година. От много, ама много години исках творчеството ми да се чете от много хора и да каня познати и непознати в моя свят. Обожавам да пиша, затова създадох сайт, в който да мога да пиша за всичко – от козметика, лични драми, през астрология, та дори и майчинство. Наясно съм, че един блогър, за да е добър, трябва да се занимава само с едно нещо, но „Токче&Червило“ от козметичен блог с времето се превърна в място за споделяне, подкрепа, новости и последователи, които искат да знаят едновременно кой е най-новият дамски аромат на пазара, до това какво ги очаква според Венера този месец и как съм преживяла еди-какво си еди-кога си. За мен да си инфлуенсър не означава да се снимаш с гланц и да кажеш „Супер е, поръчайте го ей тука“. Да си инфлуенсър значи да си пример за подражание и някой, на когото можеш да се довериш и да послушаш. Нито пък да си блогър означава да си инфлуенсър. Бих се определила по-скоро като…творец.
